1052- Ех, славни времена!

Нощен преход... по чорапи

Изпращането в училище: Аз, Ани и Даниела

Плешивия, аз, Синота, Тихомира, Велина и Вальо

Оби Уан... опа Нено и аз

Във фризьорския салон

No comment!

Краен резултат:)

Аз и Синота

Але але але алеееее!


Започнаха баловете и се подсетих за моя. Даже и снимките си разгледах и с въздишки и умиление си спомних всичките моменти!

Ех, славни времена бяха!

В 12 клас официално училището беше на заден план. С част от съучениците ми си бяхме купили кочан бележки издадени от съмнителното лице д-р Мария Шишкова. Страшно се забавлявах с името, защото в класа имахме една Мария Георгиева, която спокойно можеше да мине и за Шишкова...

Идваха контролни, изпити, а ние все по-често се събирахме да пием. Пиехме преди, по време и след училище. Всеки петък сутрин, независимо дали бяхме първа или втора смяна, си вдигах даръмите и идвах в София с влак (за по-евтино). Уговорката беше като пристигна жива и здрава да пиша смс на даскалката, за да не ми пише неизвинени. Много свястна беше- преподаваше ни по C++. Казваше се Веселина Карапеева и беше някаква роднина на един мой познат от основното училище, който стана професионален културист. Аз, за сметка на това още от гара Искър започвах да й пиша есемес, който завършвах някъде към Подуене. Обикновено есемес-ът бе дълъг и страшно тъп, но тя си умираше да го чете и даже се оказа, че четяла на част от съучениците какво съм й писала.

Слизах на гарата и от там хващах автобус 413, с който слизах на Интерпред. Там ме чакаше приятеля ми и в обедната му почивка отивахме до тях, за да оставим моя багаж и да си се нарадваме. След това той се връщаше на работа, а аз се мотаех из квартирата.

Помня и държавния изпит по ФАР. След цялото това учене, на теорията едва закърпих 4, а на практиката имах 6. Освен по С++ де. Беше весело и хубаво.

После ме хвана бал-треската. Роклята си купих от Ню Йорк (заедно с чантата и обувките), но пак си имаше тръпка. Организацията на родата и приятелите в ресторанта... Прическата, грима. Сещам се как кавалер щеше да ми бъде Евгени. Той живееше в моя квартал, бяхме приятели още от осми клас, заедно ходехме и се прибирахме от училище, а като изкарах книжка даже идваше рано сутрин да стържем скреж от стъклатана колата, за да го закарам. Заедно бяхме и на 8-ми март, когато спуках първата си гума и я сменяхме 6 часа, понеже и двамата бяхме хал хабер в тея неща. Всичко беше уредено. Е, верно, щях да стърча едно 10см над него, защото толкова високи ми бяха токовете, ама какво да се прави. Щяхме да сме три най-добри приятелки с трима най-добри приятели. Уви, приятелката на Евгени изревнува и дни преди бала останах без кавалер. Тук благодарих на Господ, че нямам срам и сама си поканих друг- Синота, който по това време беше, може би, най-желаната партия сред останалата част на девойките (мога да се сетя поне за 3 мацки, които му точеха лиги). Получи се доста тъпо, тъй като до този момент един куп съученички се надяваха той да ги покани и те лееееееко изгоряха. Аз бях доволна де- не стърчах над никого и бях с много добър приятел. И като една истинска дама отидох да го взема аз. То си беше забавно де.

Бяхме в хотел Тримонциум. Та точно като влязохме, за да обърнем пред хотела и шофьорът свали предните стъкла и пусна някаква много турбо чалга. Нещо страшно. Не помня какво беше, помня само, че изпаднах в ужас и докато се разберем, че това не е яка музика, трябваше да слизаме и... ами слязохме. До ден днешен приятелите ми ме ръчкат за мазната чалга и бръстания шофьор.

После имаше танци, манци, снимки, ходене по чорапи по улиците, пукане на балони, дискотеки, посрещане на изгрева... Изтрезняхме и се запътихме към Слънчев бряг. Може би най-прелкрасното пътуване, в живота ми. Целия клас бяхме запазили един цял вагон без едно място. Даже май бяхме няколко класа (честно казано не помня). Носехме много алкохол, пихме и пяхме по целия път, но не се напихме безпаметно, ами по-скоро беше нещо като "за последно". Даже тъпаците в класа пиха с нас и се забавляваха. Беше хубаво. Както казах, вече, вагона беше запазен без едно място и едното място се оказа в нашето купе. Беше някакъв раста ман, който сигурно се побърка. Пихме с него, черпихме го, накрая той заспа и се снимахме с него докато спи. Чудни времена, ей!

После се настанихме по стаите, някой беше вързал някой друг със спането и в апартамента за 4-ма бяхме само три. Абе беше страшно хубаво. Много!А прибирането- даже не го помня. Нищичко не помня от него...

После един ден след като се прибрахме в Пловдив отидох на зъболекар и сложих скоби тип брекети. Съучениците ме спукваха от приятелски шеги- караха ме да се смея, да подсвирквам с уста, да казвам думи с много ш и щ, а аз сеех лиги навсякъде, защото още не бях свикнала! После дойдоха изпитите, рождения ми ден след последния изпит, когато се изкъртих като за световно...

На 18 ми беше рождения ден и последния изпит в УАСГ-то- цветна задача. След това на 19 ходих и в софийския на математика. Знаех, че никога няма да ида в софийския, бях препила ужасяващо, но все пак се явих и изкарах 5. Това беше като гръм от ясно небе (в УАСГ, където задачите са 2 пъти по-лесни имах 3,60 и според мен беше по милост).

После дойде едно безкрайно дълго лято. Липсва ми това време! Липсва ми!

1051- Очерк

За тази няколко дни (не знам колко станаха, тъй като леко ми се размиват вече) направих няколко неспанета от по 40+ часа разделени от 6-8 часови спанета, когато ми падне. За цялото това време спах точно веднъж в леглото си с Мартин (но отново не мога да кажа кога беше, защото не помня). Тогава облякох и пижамата си. Днес слагам пижама за 2-ри път за последните няколко дни (обикновено заспивам с дрехите и лещите непредвидено някъде из апартамента).

В резултат на неспането забелязвам няколко интересни явления. Най-забележителното, от които, е пълното изчезване на паметта ми. Когато съм се наспала добре мога да възстановя съня си, мога да възстановя деня си по минути, мога да разкажа разговор дословно след дни или да "фотографирам" цял един ден в продължение на години. Тези дни, откакто не спя, откривам, че ен мога да запомня форматите на 3 файла от кафето до плотера.

Друг интересен факт е, че започнах да заспивам моментално където ми падне. Това при мен просто не се случва. Всяко лягане при мен е свързано с мислене, обмисляне, пресмятане, нагласяне на аларми и успокояване на нерви, мисли, сваляне на оборотите, както се казва. Днес, в задръстването по Евлоги Георгиев заспах върху лаптопа си някъде около стадион Васил Левски, и ако Деси не ми беше звънннала да ми каже нещо си (което съвсем не помня какво беше) докато автобуса подминаваше полиграфията, кой знае къде щях да се събудя.

Освен това откривам, че от един момент нататък двойното кафе не ми действа. За деня изпих 4 двойни плюс много сериозни количества минерална вода. На 4-тото кафе мацката с дрезгавия глас от кафето, ме гледаше много тъжно и съжалително. Обикновено дори да не се събудя се разтрепервам. Този път- нищо.

Като цяло, обаче, в мен се е настанил много сериозен непукизъм. Имам един колега, който най-редовно ми наднича под роклята/полата и прави разни весели коментари на които му отговарям също така весело. Днес ми каза "Крис, виждам ти циците", а единственото нещо, което супях да измисля беше "И какво? Има ли някакви аномалии?". Колегата остана разочарован и ми каза, че всичко си ми било наред. Набито око.

Като цяло, обаче засега съм доволна. Има още една седмица до заверки, което си е суперско. По някои предмети съм супер добре, по други- супер зле. Общо взето, обаче мисля, че има голям шанс да премина успешно в 4 курс. Под успешно преминаване имам предвид просто преминаване, съвсем не визирам някакъв конкретен успех. Даже днес се мобилизирах и минах 2 пъти на корекция по един и също предмет- промишлени сгради. Даскалката малко ми се изнерви, защото две седмици преди края на семестъра отидох за втори път. Какво да се прави.

Това е. Специални благодарности на Колегата и Инж Точка. Колегата ми даде готов проект по конструкции, а Инж Точка ще сметне проекта ми по СДК. Без тяхна помощ този семестър със сигурност щеше да е много неуспешен, придружен поне от прекъсване. Благодарско и на двамата. Филип ще има от мен много бири и каквото там си поиска(торти, крем-карамели, палачинки, гофрети, прасета пълнени с кюфтета), а Колегата ще получи обещания за същите неща, ама няма да ги получи никога, защото е супер несериозен.

Сега остава да стискаме палци на Деси, която е по-зян и от мен в момента. Хайде, това е. Както си казах- днес ще си легна преди 0ч. Тъпо, а?

1050- Предложение на седмицата

Instant relief for all architecture students.

1049- Машина за облаци

Напоследък ме навестява един спомен. Беше зима. Може би Януари. Пътувах от Пловдив към София с влак. Бях на 16. Във влака беше топло и уютно. Бях сама в купето. Първа класа. По някое време влакът мина покрай заводите на "Белана" и видях огромните снежно бели кълба дим, които се врязваха в плътта на наситеносиньото зимно небе. Тогава си помислих- "Машина за облаци!". Записах си го. Това ми напомня за мен самата.

Вчера нарекох себе си машина и се почувствах добре от това. Аз съм истинска машина. Не знам какво произвеждам, но със сигурност съм мултуфункционална. Понякога работя дълго без да прегрея. Друг път прегрявам от 5-6 часа труд. Смазвам се с калорична храна, алкохол, сън, социални контакти и секс. За да съм добре смазана не ми трябват всичките 5 неща. Две-три в подходящтата комбинация и последователност са ми напълно достатъчни.

Въпреки че съм яка машина, нямам воля. Правя това, което ми се прави независимо, че понякога не трябва да го правя. Единствената воля, която проявявам е спрямо съня. Мисля, че бих могла да го отлагам много дълго. Честно казано, тази сутрин в 6 си легнах не толкова защото ми се спеше, а по-скоро защото ме болеше глава и не ми се чертаеше, а изгледах целия сезон на "Декстър". Може би бих участвала в медицински експеримент. Някакъв вид наблюдение на човешкия вид, под въздействие на леки стимуланти и липса на сън. Би било интересно. Да пусна медицината в мозъка и тялото си.

Съня... Бих искала по-дълги денонощия. Мисля, че ако човек имаше възможност да спи безпроблемно по 10-12 часа, то никога не би закъснявал за работа, а след ставането би могъл да се сцепи от производителност и да има време и за работа и за хоби и за удоволствия и за семейство. Най-малкото ще започне да използва по-голям процент от капацитета на мозъка си. Мога да се хвана на бас, че именно нещо такова ще дръпне хората еволюционно напред. Кой знае. Току виж след няколко века, когато хора живеят и по други планети, може би това ще се окаже новия начин за оцеляване. Иначе би било ужасно неудобно да се работи по системата 24/7. Смятате, че съм пълно куку, нали?

Възможно е и да е така, обаче кажете ми, има ли човек, на когото му стигат 24-те часа, за всичко? Не, нали? Всички чакаме уикендите, за да може да наваксаме тогава. Едни с работата, други с удоволствията, трети със семейството... Логично е денонощието да стане около 48 часа. Поне аз бих се чувствала много добре. Може би би било готино след работния ден от 8-12 часа да има задължителна дрямка от 2 часа за рекреация на очите... Знам ли.

Но да се върна към себе си. Нищо не ме кара да се чувствам толкова добре както достатъчно количество сън, чаша кафе, тонизиращ секс и вкусна храна. А ако всичко това се случи в рамките на 4-5 часа ставам непобедима. Силна. Когато наградя тялото си с всичко необходимо, то ми се отблагодарява. Химическа реакция в главата ми, която ми носи идеи, удовлетворение, усещания, удоволствие...

Машина. Много добре смазана машина.

1048- something isn't right

Станах на 15 май в 11 часа. So far не съм лягала. Е, добре дем днес спах 2 часа от 16:30 до 18:30. Това прави грубо 43 часа... минус двата часа сън- 41 часа. Мисля, че съм наистина машина...

1047- Рано пиле, рано пее

Чудя се с какво ли се занимават съседите ми, които "светят" тогава, когато "светя" и аз?

Аз, например, чертая. Не спах две денонощия, после легнах и направих един сън от 22 до 11 часа и сега пак е ред на следващите две денонощия. Научно доказано е, че с достатъчно сън, човек може спокойно да изкара 30 и повече часа активен ден (което за мен си е едно истинско доказателство, че човекът идва от друга, по-голяма планета, която има, да кажем 48 часово денонощие, което не знам дали я прави 2 пъти по-голяма( зле съм с математиката), но това е тема на друга публикация).

Аз разбира се, наблюдавам съседите от перпендикулярния на моя блок. Там, например, има едни хора (на четвъртия етаж), които слушат ирландска музика страшно силно и не веднъж съм им викала полиция, защото ми пречеха. Има и едни съседи, които правят много шумни тийнейджърски купони (на втория етаж), а също има и едни (които обаче не знам къде точно са), които се карат много, много силно. Жената е с дрезгав пресипнал глас, а мъжът е по-скоро басов. Не съм ги издирвала с поглед, защото е далеч по-интересно да бъдат слушани: "Господ да те убие бавно!", "Господииии, защо ме наказа така", "Мамицата ти мръсна долна, да пукнеш дано!", "Ще ти засиля едно паве в главата да умреш на място!" и всякакви подобни, но разбира се, далеч по-цветущи. Жалкото е, че така и не разбирам за какво се карат, а ми е доста интересно.

Как да е де. Да се спасяват кой както може. Така или иначе нощем съм със слушалки, за да не преча на любимия (въпреки че доста често в просъница ми изсъсква "Айде намали я тая музика де!"), а и да щадя съседите, въпреки че те са гадни копеленца с малки деца, които пищят отвратително.

Иначе си имам ново хоби- с Мартин си купихме кухненски робот с разни приставки за рязане, пасиране, разбиване и стъргане и от дни се забавлявам да режа всичко за секунди в най-причудливи форми. Особено любимо ми е да режа картофи, краставици и моркови. Особено краставици. Избирам две с еднакъв диаметър, беля ги и след това получавам абсолютно съвършени колелца, които са толкова идеални, че чак ми става жал да ги изядем. Освен това въпросният уред реже съвършено ситно лук, което е, може би, най-големият плюс. Както пише на шампоаните за бебета "No more tears" и когато Мартин разбра за тази способност на уреда каза "Отсега нататък всеки ден е ден за кюфтета!". После се разбра, че уредът кълца краставиците идеално за таратор и Мартин ъпгрейдна репликата до: "Отсега нататък всеки ден е ден за таратор и кюфтета!". Невероятен уред. Просто страхотен. Бих направила и клипче, обаче ще се чувствам като ония плешив тъпак с обица, който рекламира рендетата на "Вьорнер".

Та така- режа краставици, пия безброй кафета и чертая. Даже възкресих любимите си комбинации- черен чай с мента и зелен чай с ябълков сок (последното го препоръчвам горещо: две части силен зелен чай и една част ябълков сок и става вълшебно). Това е засега. Както се казваше по руските филми КОНЕЦ!

Никола е пуснал страхотна публикация за такситата, която за пореден път ми напомни колко много мразя тази отвратителна пасмина противни хора.

Затова бързам да я споделя с вас. Предлагам на следващият голям протест на такситата да бъде разпратена до всички медии и всички, които се заемат с техния "проблем".

След ОНЗИ протест мразя таксиметровите шофьори повече от всякога (говоря за Софийските де, в другите градове просто няма такова нещо).

Та дано сте "ЗА" (и разбира се дано самия Никола е "ЗА" подобна анти-такси инициатива.)

*Снимката е на Dariknews

1047- Да лягам или не, това е въпросът

В момента е 3:59 и съм изправена пред дилемата да лягам или не. Вчера си легнах в 2 часа след няколко доста тежки и уморителни дни. В резултат на това ми късно лягане започнах да се будя някъде към 7, благодарение на телефоните и в крайна сметка станах почти в 12, като през целия този период и двата ми телефона звъняха през 5 минути всеки, но по различно време. Да ги сложим средно през 3 минути. Та през 3 минути заспивах и се събуждах, защото имах да чертая ужасно, ужасно много, но това, за съжаление така и не се случи. В крайна сметка ожаднях и станах да пия вода, оказа се, че в стаята ми няма, а докато отида до кухнята... вече се бях събудила.

Прекарах остатъка от деня мотаейки се, мъчейки се с аутокадите и другите глупости, докато накрая, просто не посетих учебното си заведение наречено от коварни личности УАСГ.

От една страна съм страшно уморена и ако легна има голям шанс утре просто да не стана, да пропусна поредната жизненоважна корекция и евентуално да не заверя семестъра. Не че ако ида шанса да заверя е драстично по-голям... Просто когато става въпрос за устояване на любимите ми неща... нямам капка воля.

От друга страна мога да изкарам без сън следващите няколко часа, да вляза да се къпя в 6, да си направя кафе в 6:40, да се гримирам до към 8:30, след което да използвам баща ми и да ида до УАСГ-то преди 9, да съм първа пушка на корекцията, а след това да се прибера и да направя един здрав сън. Разбира се, този вариант крие опасността да не издържа и да легна към 5 сутринта, което да доведе до сън до към 15 следобяд...

А сега де, какво да правя и имат ли решение моите проблеми!!! Пак хем ме сърби, хем ме боли и въобще и изобщо- иди ме разбери.

Понякога ми се иска да съм адската машина и да мога да спя веднъж на два дни, за да имам време за повече неща. Не че времето е малко- напротив, то е адски много, но аз съм супер неорганизирана и разпиляна и разхвърляна и мотаеща се и ако ще денонощието да стане 45 часа, времето пак няма да ми стига...

Освен това когато ми се спи не мога да вземам решения. Просто ми става нещо и нито мога да мисля, нито мога да вземам решения. Преди редях пасианси, за да намеря отговора, обаче откакто един пасианс ми каза, че по Висша математика 1 ще имам 5, а в действителност ме скъсаха, спрях да прилагам тоя метод.

ИСКАМ ДИСИЖЪН МЕЙКЪЪЪЪЪЪЪЪР!

1046- Acad 2006/2008/2009

Да знаете какво ми се случи! Направо ми идва да се гръмна!

ДНес седнах да направя един терен, за сградата ми по обществени. Дес ме светна за една много яка команда- LOFT и тъкмо мислех да я изпробвам, когато реших, че искам да разгледам и аутокад 2009. Свалих си го, инсталирах си го и започнах да чертая. естесвено, беше някакъв съпер счупен крак, който се разваляше непрекъснато и 15 пъти се наложи да джойнвам едни полилинии, докато направя хоризонталите на терена. Как да е. Накрая всичко си стана както трябва и дойде момента, в който трябва да преместя всяка една хоризонталка в пространството, за да мога накрая да ги съединя под формата на гладък терен. тръгнах аз да давам MOVE и аутокада заби. Просто се затвори. Няколко пъти така. Накрая се изнервих и си казвам "Бе я дай да си отворя 2008-цата. Там нямам такъв проблем."

Отварям 2008-цата, нагласям всичко за преместване, давам MOVE и аутокада забива!!! Представяте ли си!!! Шибаното копеленце забива както забива и 2009-ката. Ядосах се много и слязох на 2006. Същата работа. Тази команда просто не иска да работи и толкова. Грашката от 2009 се е пренесла и на 2008 и 2006. Бясна съм. Чака ме толкова чертане, а се налага да се занимавам със софтуерни проблеми на скапани кракове. Писна ми! Просто ми писна!

За съжаление, обаче, няма вариант, в който отивам и си купувам Аутокад 2009 оригинален, просто защото е хиляди долари.

П.С. АКо някой има работещ Аутокад 2009 нека метне насам...

1045- Цитат на деня

"Не се меси в нашия разговор. Ако искаш да си говориш с някого- говори си с твоя лаптоп, но не се меси, когато аз говоря на моя!"

Аз